Неравноправното положение на българите се поддържа от османската държава чрез различни методи, най-разпространени сред които са:

ислямизация - насилствена [1] и доброволна;
кръвен данък, чрез който се попълва до 17 век основната част от османската армия - Еничарския корпус;
религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация;[2]

Данъкът джизие или харадж е бил разоряващ за селяните немюсюлмани. Основно задължение на мюсюлманската администрация било да събира всички данъци, като в същото време раята (dhimmi) показва по всевъзможен начин превъзходството на исляма. При проявявано усърдие им е било разрешавано известно самоуправление, но под напрестанен гнет от страна на управляващите мюсюлмани.[3]

Други данъци:

Капу хакъ — произволно изисквана от всеки дом такса.
Ресм-и агъл — данък за кошара.
Ресм-и асияб — данък за воденица.
Ресм-и биве — поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника.
Ресм-и божик — налог върху свинете, които се угоявали за Коледа.
Ресм-и гиях — данък за сено.
Ресм-и духан — димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел.
Ресм-и менгене — налог за пресоване на грозде.
Ресм-и мюджеред — поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя.
Ресм-и обручина — данък, налаган при продажбата на вино.
Ресм-и отлук — данък върху пасище.
Ресм-и тапу — такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот но наследство от баща на син.
Ресм-и фучу — данък върху бъчви вино.
Ресм-и ханазир — данък върху свине.
Ресм-и химе — данък върху дърва за огрев.

Под влияние на Просвещението през 19-ти век протича българското национално възраждане, което е период на обществено-икономически растеж, национална интеграция и еманципиране на българския народ. По същото време се появява османизма, който се намирал под силнато влияние на идеите на Великата Френска революция. Неговите сподвижници декларирали равенство пред законите, всеобща военна служба и задължително държавно образование за всички поданици на Империята. Османистите считали, че това ще тушира проблемите в обществото, но възгледите им не били приемани еднозначно. Османизмът преживял ренесанс по време на Младотурска революция в 1908 г. Дошлите на власт младотурци го провъзгласяват за официална идеология и прокламират създаването на единна османска нация съставена от отделните народности в Империята. Постепенно засилващия се национализъм, намерил израз в редица въстания и войни (особено Първата Балканска война 1912—1913 г.) довел до отмиране на тези идеи.